КАЛАБАЛЪ̀К, мн. -ци, м. 1. Простонар. Събир. Само ед. Много хора, събрани на едно място; навалица. — То пък един калабалък, да ти се замае главата! Сякаш цял свят се събрал оттатък на сбор. П. Тодоров, Събр. пр II, 220. На фурната калабалък страшен, шум, гюрултия, смяхове: едни викат на фурнаджия no-скоро да им мята, че хляба им прокиснал, други — no-скоро да им вади, че им изгореле туртите. Т. Влайков, Съч. II, 24. Като минахме покрай кръчмата на Жълта Петра, измушиха се извътре една банда чалгаджии и докато да се разбере кои са, какви са — внизаха се в калабалъка и засвириха. Н. Хайтов, ДР, 130-131. // Много голям брой, множество. — От ваше село имахте едно известно партизанче, как му казваха името, .. — Ами от Камено поле в шумата бяха калабалък момчета. В. Нешков, Н, 55. — Там им е тясно, думаше тя. — Па са и по̀ калабалък — зълва по-малка, деверче, децата на етърва ѝ — .. — та болникът им додява. Т. Влайков, Съч. II, 250. Като слязохме наблизо в една от къщята, която беше на най-долния край, съгледахме на двора голям калабалък от хора. Ив. Докторов, ЗД, 50. Та си помислете какви щат да са ония блъгарчета, които ся отхранват в такъв калабалък от деца всякаква вяра и народност, начин, съвсем чуждий за нас. АНГ I, 94. „Какъв калабалък! — рекъл Конфуций, — какво голямо народонаселение в тази държава!“ Ч, 1871, бр. 10, 298.
2. Обикн. мн. Остар. и диал. Вещи, предмети; партушини. Във француските чадъри ся намериха не само легла, .., но и тук-там постелки и пердета, .. и въобще толкова разнообразни калабалъци, щото това само изтълкува, защо нашата армия ся движи много no-скоро и много по-лесно от французката. Ч, 1871, бр. 24, 747. Казват, че уж правителството заповядало на каймакама, ако има остали в Търново владишки люде и калабалъци, да ги изпрати да не стоят там. АНГ I, 220.
3. Остар. и диал. Багаж (в 1 знач.). „Събери сичкия ми калабалък и донеси го със себе си.“ Л. Каравелов, Съч. VII, 29. „Една жена взе билет и качи ся на парахода, гдето занесе и калабалъците си.“ ЦВ, 1857, бр. 334, 160. Като седях на чужда къща, не съм разтурил още калабалъка си, та да найда книгите да видя колко има да Ви давам. АНГ I, 235.
◊ Правя калабалък. Простонар. Присъствам, съм някъде само за да увеличавам броя на присъстващите. — Пречукали див шопар ловджиите, хвърлят пражоли на жарта, пият и ядат, а Друлю от Левочево с гайда им свири. — Около тех сеирджиите — правят калабалък. Н. Хайтов, ДР, 116. Събирам си / събера си калабалъка. Остар. и диал. Махам се от някъде, напущам някое място, отивам си.
— От араб. през тур. kalabalik.