КАЛАЍСВАМ, -аш, несв.; калаѝсам, -аш, и калаѝша, -еш, мин. св. калаѝсах, св., прех. Остар. и диал. Калайдисвам. Сънуваш ли редактора му — ще калаисваш котли. Хр. Ботев, Съч. 1929, 75. калаисвам се, калаисам се, калаиша се страд. Желязото може още да се позлатява, посребрява и калаисва. БО, 1846, бр. 2, 8. Един от деверите донася голямата готварска лъжица и, като им [на бекярите] я представи, казва им: да ся посребри — да се калаиса. СбНУКШ ч. III, 94. Когато се калаиса [медта], умалява се опасността. Е. Васкидович, ПП (превод), 37.