КАЛАЍСУВАМ, -аш, несв.; калаѝсам, -аш, и калаѝша, -еш, мин. св. калаѝсах, св., прех. Остар. и диал. Калайдисвам. калаисувам се, калаисам се, калаиша се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
