КАЛА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. няма, м. 1. Хим. Химически елемент Sn — сребристобял мек метал, който лесно се топи и се използва за запояване и за покриване на медни съдове. Калаят рядко се употребява чист, но качествата му го правят незаменим в много сплави. Маш. IX кл, 22. В няколко големи халвени кутии, запоени с калай, бяха мариновани кая и едър морски кефал. П. Вежинов, ДБ, 13. Трайков току дигаше на челото си и сваляше на носа очилата си с позлатени някога рамки, които бяха на няколко места лепени с потъмнял калай. Д. Талев, И, 86-87. На това същото място [в тавана] са държаха още други разни фалшиви печати на турски язик, направени от восък и калай. З. Стоянов, ЗБВ I, 131. Към втората група ся отнасят металите, които, .., лесно ся съединяват с кислорода; .. Към втората група принадлежат: .., Калай, марганец, сюрма. И. Гюзелев, РФ, 18-19. Без да пести калая, калайджията хубаво ми калайдиса тавите.
2. Прен. Разг. Строго мъмрене; каране. — Ей-й, бягай да нижем [тютюна], че тати както е сърдит, ще има калай. М. Кюркчиев, ВВ, 60. Помня, имахме една такава мустаката „майка“ [фелдфебел], пази боже да му попаднеше на ръчичките .. Ако копчето ти не е зашито — калай и пердах. Г. Караславов, Избр. съч. II, 456-457. — Но ние го съдихме не заради баща му, а за нечестно поведение .. Той наистина активно работеше, особено след калая... Ем. Манов, БГ, 164.
◊ Изяждам / изям калая; изяждам / изям един калай. Разг. Понасям строго мъмрене, упрек; нахокват ме, скарват ми се. Жените се преместиха при мене, отдето можеше да се наблюдава. За да не изям наново калай от мама, аз се изнесох на тротоара. Ст. Чилингиров, ХНН, 128. Днеска пак изядох калая — оплака се Малък Крушко на председателя. Б. Обретенов С, 98. Обирам / обера (отнасям / отнеса) калая. Разг. Бивам смъмрен строго, скарват ми се, обикн. неоснователно и за чужда вина, простъпка. — Ротният командир не е доволен от вас .. И все аз обирам калая. Л. Стоянов, X, 19. Шляя се по улиците .. Но на съвещанието все пак трябва да отида. Макар и със закъснение. Така или иначе, шефът с нищо не е заслужил да обира калая сам. К. Грозев, СбХС, 210-211. Тегля (дръпвам / дръпна) калая и тегля (дръпвам / дръпна) един калай. Разг. Смъмрям строго някого, накарвам се здравата на някого; нахоквам. — Данко бе, нашият комшия страшно ми се пери, учен бил, честен бил и нам какви дивотии. Да му теглим ли един калай? Ал. Константинов, БГ, 140. Ям калая (калай). Разг. Карат ми се, мъмрят ме строго. — Пък ти, братко, не го взимай толкова навътре... Войник, който не е ял калая и не е носил наказание, не е войник. П. Вежинов, ЗЧР, 52.
— От собств.