КАЛАЙДЖЍЙКА ж. 1. Жена калайджия. Жена като жена. „Ходи из града като калайджийка“, казват. А като ходи, то що е? Сички ходиме. Аз са не прибирам от утрента до вечерта. Л. Каравелов, Съч. VII, 52.
2. Жена на калайджия.
◊ Въртя се като калайджийка. Диал. За жена — непостоянна и вятърничава съм.
— Друга (остар.) форма: каладжѝйка.