КАЛАЙДЖЍЯ м. 1. Занаятчия, който калайдисва медни съдове. Той имаше от баща си добър занаят — беше калайджия. Т. Харманджиев, КB, 319. Обраха калая на калайджиите, няма с какво да се калайдисва бакърът. Й. Радичков, ББ, 26. Зад купчина върби се мярна каруца и насреща му [на стареца] лъснаха две бакърени тави, подпрени на колелата ѝ. Между тях — черен и дребен — се показа стопанинът на каруцата, циганин калайджия. Ив. Давидков, КХ, 43. Двама чираци калайджии, опрели ръце на стената, усърдно се въртяха и излъскваха други съдове с босите си нозе. Д. Талев, ЖС, 44.
2. Остар. и диал. Циганин (Н. Геров, РБЯ II).
◊ Като калайджия въртя се. Разг. Постоянно, непрекъснато се въртя. А директорът, .., се върти като калайджия в коженото си кресло, усмихва се йезуитски и все разправя, че сконтовият комитет не се е събирал още на заседание. Св. Минков, РТК, 119. Кога стана калайджия, кога му почерня задника. Вулг. Подигр. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. — Изкуството, мили мой, .. Той поучително вдигна пръст. Гергин го подразни: — Кога стана калайджия, кога ти почерня... Много разбираш ти от изкуство. Ем. Манов, ДСР, 121. 2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува.
— От тур. kalayçi. — Друга (остар.) форма: каладжѝя.