КАЛАЙДЍСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от калайдисвам и от калайдисвам се. Позлатяването, посребряването и калайдисването се практикуват още от най-древни времена. Св. Райчева, К, 55. Чуя ли, че каже някой две думи против Сговора — веднага му дърпам едно ребрене, тука ли си — там стой. Тегля му и едно калайдисват от попръжни и — а върви, казвам, сега се оплаквай, където искаш. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 49.