КАЛА̀М м. Остар., сега диал. Калем (в 1 и 4 знач.). Четири станове дене-ноще май се тупаха, трима калфи ми работеха, двама чираци сучеха цеви и калеме — тропот, шум. Т. Влайков, Съч. II, 177.
— От гр. κάλαμος ‘тръстика’.
