КАЛАМА̀Р1 м. Остар. и диал. Кочан от царевица, царевичен мамул с оронени зърна.
— От гр. κάλαμος ‘тръстика’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КАЛАМА̀Р2 м. Старовремски прибор за писане, който се носи в пояс; дивит. Едрьо на одер лежеше, / .., / със каламаря на пояс, / и със кондиля окитен. Нар. пес., СбНУ X, 31.
— От лат. calamarium прeз гр. καλαμάρι. — Друга форма: калима̀р.
КАЛАМА̀Р3 м. Разг. Калмар. Ето го и специалитета, изпълни се желанието на механика за гръцка кухня: големи раци крабове, после каламари в сос. Пл, 1969, кн. 5, 83. Тука са продавачите на каламари, баклави, които събират прашуляка и мухите на целия град. Н. Хайтов, А, 68.
— От фр. calmar.