КАЛАМБУ̀Р м. Остроумна двусмислица, изградена върху звуково сходство на думи· словосъчетания, изречения с различно значение; игрословица, игрословие, напр. Пет корита в реката— Петко рита в реката. — Направихме голям въпрос от една дребна работа. Разбирам, грешката да бе станала с някой виден човек, когото знаят в цялата страна... — Но Пело Виденов не е виден — направи каламбур Боян — и ние можем да го обиждаме както си щем. Ем. Манов, ДСР, 400. На омонимите са основават каламбурите. Каламбур са казва игра на думите или умислено употребление на някои омоними, с цел да изрече нещо остроумно, смешно. Т. Шишков, ТС, 40.
— Фр. calembour.