КАЛАМБУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до каламбур. Авторът не разчита единствено на играта на думи [в епиграмите], на каламбурния ефект на словореда. 3. Чолаков, С, 1972, кн. 11, 191.


Източник: Речник на българския език (онлайн)