КАЛАМЍТ м. 1. Само мн. Бот. Изчезнал клас хвощови дървовидни растения с огромни размери, от които са запазени само вкаменени остатъци. Calamites. Родоначалници на съвременните хвощови били каламитите. Те представлявали гигантски растения, достигащи височина до 2030 м. П. Мандев, СПВ, 17. Тоя въглен, .. е образуван през карбонската система от едни исполински дървета, наречени лепидендрони и каламити. Г. Караславов, Избр. съч. II, 183.

2. Рядко. Вкаменелост от растителен произход, която прилича на тръстика (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).

— Фр. calamite.


Източник: Речник на българския език (онлайн)