КАЛАСТЍРКА ж. Диал. Малка мотика с дълга дръжка. Велика се наведе, стиснала каластирката със сухите си ръце. Тя беше малка мотичка, пипера копаеше с нея. ЛФ, 1977, бр. 1, 44. Ако браздичките ще се правят по дължината, то това става .. с една каластирка. Гр, 1906, бр. 5, 72.

— Друга форма: калистѝрка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)