КАЛАУ̀З м. Остар. и диал. Калаузин. Дружината се стаява в една горичка, но след малко съгледниците ѝ обаждат, че по пътя ще мине с една бричка богат евреин — търговец, придружен от двама калаузи (телохранители). Н. Хайтов, ШГ, 159.
— Друга (диал.) форма: калаву̀з.