КАЛАУ̀ЗИН, мн. калау̀зи, м. 1. Остар. и диал. Водач, придружител при пътуване, който изпълнява ролята на охрана, пазач. „Конят ми беше готов. Аз тръгнах с калаузин. Сутринта беше прекрасна.“ Т. Шишков, ТС (превод), 45. Проговори гиздава девойкя: / — Да ме пратиш на друми.., / ..; / ако нечеш сама да ме пустиш, / прати с мене до три калаузи. Нар. пес., СбНУ ХLШ, 170.
2. Остар. Лоцман. Корабленачалникът, когато ще са отбие в пристанище, дето нито той, нито някой от дружината му са е отбивал някога и дето са намерват пилоти (калаузи), които познават входа на пристанището, .., длъжен е да употреби някого от тях. ДЗОИ I (превод), 273.
3. Остар. Съгледвач. Освен изброените чиновници и слуги, дружините имат в употребление и двоица предвестници — съгледатели, „калаузи“ наричани. К. Шапкарев, Р, 8.
4. Остар. и диал. Търговски посредник. — Махни го Денко ти Рангеле .. Той е търговец човек, калаузин... Така му уйдисва, така си и приказва. Кр. Григоров, Н, 63. — Май ти си от Равнец? Как са цените?... — А бе, как са... Дигат се, дигат. Всеки ден кръстосват калаузи... К. Константинов, СЧЗ, 74. Англичанете имат в Синегамбия свои тръговски комисионери (калаузи). Г. Икономов, КЗ, 101. Баща му [на момчето] му дал сега пак петстотин гроша и му дал и три ябълки и му рекъл: „Като срещнеш некой човек, ти го викай да ти е калаузин, та да купувате стока.“ СГ, 1894, кн. 1, 456.