КАЛДЪРЪ̀М, мн. -и, м. Настилка от недялани, натрошени камъни, с която е покрита улица, двор и др. Каменоделците, които ломят канарите, делят блокчета и заменят вехтите калдъръми с равни пътища, прибират чуковете си. А. Каралийчев, ПД, 76. Тутакси настана голямо движение и гласове с тракания на сопите, които пазовантите удряха по калдъръма, раздигнаха тежко заспалите наоколо жители. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 14. Я впрегни руси биволи, / че ози дребно камъне, / че прави ситен калдъръм / от дома чак до Донкини. Нар. пес., СбНУ XXVII, 232. Едър калдъръм.
— От гр. καλό(ς) ‘хубав’ и δρόμος ‘път’.