КАЛДЪРЪ̀МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с калдъръм. В онова време Враца имаше вид на стар, неприветлив град с криви калдъръмени улици, с едноетажни къщи, от които лъхаше тъжна бедност. Мл. Исаев, Н, 119. Разгледахме Агушовите конаци — високи каменни дувари, заградили вътре калдъръмени дворища, помещения с чардаклъци, пармаклъци. Н. Хайтов, 1111, 152. Той [Жак] зави зад първия ъгъл и се озова в тесен проход, слизащ полегато на дълги калдъръмени стъпала. Б. Райнов, ДВ, 195.
2. Който е направен от калдъръм. Сега има калдъръмена настилка край оборите, край яслите отвън. ВН, 1961, бр. 2970, 2.