КАЛДЪРЪ̀МЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от калдъръм. Вратичката изскърца и Ангелчо влезе в двора, като потрепваше с ботушите си по малкото калдъръмче, за да изчисти калта. В. Нешков, Н, 135. Има в село голямо училище — .. Съмне ли, по калдъръмчето на двора едно през друго тичат пременени деца. Н. Нинов, ЕШО, 110.

КАЛДЪРЪ̀МЧЕ2, мн. -та, ср. Ниско дворно цвете, с разклонено и разстлано по земята стъбло и различно обагрени цветове, което обикн. расте между камъните на калдъръма. Portulaca grandiflora. Баба Зефира се показа от мутвака, .. Тя тръгна по двора, обрасъл с пача трева и калдъръмчета, .., порадва се на цветята. Ст. Мокрев, ЗИ, 5. Там има чудно село. В леса двукатни къщи, .. Зад високи зидове старинни дворове, а по тях плъзнало да цъфти калдъръмче. Л, 1965, кн. 2, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)