КАЛЀ, мн. -та, ср. 1. Остар. Крепост, укрепление, твърдина. Султанът бил платил на чужденци да затемелят крепостта. Най-отвън калето беше оградено с ров. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 174. Всред широкия двор, в който можеше да се смести една махала и който околовръст бе ограден като кале с бели зидове, се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. Дълъг и широк е Диярбекир; яки и високи са стените на неговото кале. Л. Каравелов, Съч. IV, 1.
2. Разг. Развалини от селище, сграда и др. През римско и византийско време, .., Витоша е служила за основа на цяла система планински крепости, чиито развалини и досега се наричат и сочат от местното население под името градища или калета. П. Делирадев, В, 285.
◊ Кале съм. Самост. или някъде при някого. Разг. В много добро положение съм някъде; неуязвим съм. — Е, как, ще спечелим ли днес изборите в столицата? .. — Ех, то ние в столицата сме кале, там морето е дълбоко и какво става на дъното му, не се знае... — смигна усмихнат министърът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 360. Калето продавам. Диал. Скитам се без работа, шляя се, безделнича. На калето беглик съм ходил. Диал. Много съм стар и отдавна помня. На калето камъни влачило. Диал. Ирон. Употребява се за месо от стар добитък. Предавам / предам калето. Разг. Отказвам се да върша повече нещо, преставам да се боря или да участвам в нещо. — А онзи юнак там напълни тумбака и предаде калето... Обръщаме се — Митко сладко спи на постланото над сеното одеяло. П. Незнакомов, МА, 67-68.
— От араб. през тур. kale.