КАЛЀВРИ, обикн. мн., ед. (рядко) калѐвра ж. Вид плитки обувки, изработвани в миналото ръчно, обикн. от кожа. — Галунка дойде на седянката с майчините си момински дрехи: на гърди пристегнат сърмен елек .. ; пък на нози шарени чорапки и плитки лачени калеври. А. Страшимиров, А, 22. От готовата работа [тате] не можеше да изкара нищо при общото увлечение от европейските обувки. А да направи такива, той не умееше; не би искал пък да изхаби своето умение и в селски калеври, до каквито можеше да стигне всеки чирак след година. Ст. Чилингиров, ХНН, 192. Не е малък и броят на папукчиите, които шиели чехли, калеври и пантофи. Ив. Унджиев, ВЛ, 23. Трудът му е кяр, а калеврите — дар. Погов. Π. Ρ. Славейков, БР II, 175.
◊ Като калевра тъп. За човек — много тъп, глупав. — Той е тъп като калевра... Не видиш? В мозъка му само буболечки има. Ив. Вазов, Съч. XIX, 67. Къде (де) го стиска (стяга) калеврата. Обикн. във 2 и З л. След главно изречение. Диал. Какво тревожи, мъчи, притеснява някого. „Ха! — сепна се Гашков, като че откри слабото място на своите противници. — Ето къде ги стяга калеврата!“ Г. Караславов, Избр. съч. VI, 151. Пикая си в калеврите. Разг. Много съм остарял, стар съм вече. Стягам си / стегна си калеврите. 1. Разг. Готвя се за път, обикн. на далечно разстояние. — Стягай си калеврите и да вървим, че тия облачета, белите, не ме огряват! — кимна той към две, появили се от запад пухкави кълбета. Н. Хайтов, ШГ, 253. 2. Диал. Приготвям се за усилена работа или се залавям енергично с някаква работа.
— От тур. kalevre. — Друга форма: карèвли.