КА̀ЛИЕВ, -а, -о, мн. -и, 1. Хим. Който е съединение на калия. Нашият организъм не може без готварска сол, а недоимъкът на калциеви и калиеви соли води до смущение в кръвообращението. Хим. VII кл, 1950, 130. Калиев йодид. Калиев фосфат.

2. Който съдържа калий. Калиеви торове.

3. Който е свързан с производството на калий. Калиеви рудници.

Калиев нитрат. Хим. Селитра. Калиев перманганат. Хим. Тъмновиолетови кристалчета, соли на перманганатената киселина, които като разтвор се използват с лечебна цел и за дезинфекция. Обгорените участъци трябва няколко пъти подред да се намокрят силно с пресен петпроцентов воден разтвор от калиев перманганат. Н. Иванов и др., ГО, 190. Калиев хлорат. Хим. Бертолетова сол.


Източник: Речник на българския език (онлайн)