КА̀ЛИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Κ — сребристобял мек метал, който се среща в природата предимно в свързано състояние и чиито соли се използват в медицината, техниката и селското стопанство. Калият подобно на натрия има сребърнобял цвят и силен метален блясък. Калият също е мек и може да се реже с нож. Той е по-лек от водата. Хим. IX кл, 1958, 17. Картофите изискват тор, богат на калий, докато житните растения като пшеницата растат по-добре на почви, богати на фосфат. Хим. VII кл, 1950, 50. На някои растения трябува фосфор повече, .., на други повече калий. Лет., 1874, 265-266.
— От араб. през рус. калий.