КАЛИМА̀ВКА ж. Висока цилиндрична черна шапка на православен духовник. Сега расото стои още по-добре на неговото [на Левски] стегнато тяло, под калимавката се подава малката му руса коса. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. Че що не запя от отзарана, / дорде не бях се покалугерил? / Пусто остало черното рухо, / огън да гори калимавката. Ив. Вазов, Съч. XVI, 14. Калугер, кога нема работа, разпара си калимавката. Погов., СбНУ XV, 34. Какъвто е попът, такава е и калимавката му. Погов.
◊ Поп без калимавка. Диал. Ирон. Човек, който няма най-потребното нещо (обикн. се отнася за най-необходимите в-миналото вещи от покъщнината на; българина — менци, паници, кобилици и пр.). Хвърлям / хвърля калимавката. Разг. Преставам да бъда поп или монах; разпопвам се, разкалугерявам се.
— От гр. καλιμαβκι. — Други (разг. и диал.) форми: к а л и м ѐ в к а, к а л и м я̀ в к а.