КАЛИМЀРА, мн. няма, ж. Обикн. в съчет.: Развалям калимерата а) с някого. Разг. Развалям приятелските отношения, скарвам се с някого. — Тъй и тъй сме приятели, да не развалим калимерата? Ив. Вазов, Съч. XXV, 124. Той затвори кумшулучната врата и почна да кове .. Откъм съседния двор се разнесе гръмкият глас на чорбаджи Наско. — Абе, кир Кондо! Калимерата ли разваляш? Да не сме ти дотегнали? Д. Немиров, Б, 142-143. б) на някого. Индив. Развалям спокойствието, нарушавам удобството на някого. Пощаджията реши да ги изненада. „Те са легнали... да пладнуват, ама ще им разваля калимерата!“ Ст. Даскалов, СЛ, 326.
— От гр. καλημέρα ‘добър ден’.