КАЛЍНА1 ж. 1. Горско дърво с кичести бели цветове и зърнести червени плодове. Viburnum opulus. По оголената калина висеха измръзнали червени гроздове. П. Бобев, ГЕ, 10. Стройна се калина вие над брегът усамотени, / кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени. ΙП. Π. Славейков, Събр. съч. I, 123. Ветре, не люлей ме, / ветре, не ломи ме / аз съм тънкоствола / гиздава, калина. Ем. Попдимитров, ПM, 29. Сичка са гора склонила, / сал ми остала / една калина алена, / алена, още медена. Нар. пес., СбНУ, ХLIV, 39.
2. Бот. Род храсти, по-рядко дървета от семейство бъзови, които се използват като декоративни растения и в медицината. Viburnum.
КАЛЍНА2 ж. Диал. Божур. Да видеше тези млади, / да ги видиш двата — / кат два цвета у ливади; / каго ружа злата… / Кат трандафил у градина, / кога сутрин цъфне; / кат два цвята от калина, / когато са росни. Ц. Гинчев, ДТ, 38. Пусти Димо — / като хала бара: / с една коса / три откоса кара. / Първият е / алена калина, / втори — ружа, / трети — детелина. К. Христов, СК, 45. Мари й на дърото мома Ангелина, / мари на глава ѝ венчец от калина. Нар. пес., СбНУ XXVII, 281.
КАЛЍНА3 Диал. 1. Дърво нар.
2. Плодът на това дърво.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КАЛЍНА4 ж. Диал. Роднинско название на по-малка, неомъжена сестра на съпруг по-отношение на жена му. Снахата наричаше .. етървите си: калино, малино, убавке, ябълко, дунке. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. Стрина Венковица от момиче още, като на ближна комшийка, викаше каки Вели „калино“, та и откак се ожени, продължаваше да ѝ дума така. Т. Влайков, Съч. I 1925, 215. Жътвари жа ни попитат: / „Отде сте, та откъде сте, / отдека ви е булката / и кои ви са кумови, / .. / и кои ви са калини?“ Нар. nec., СбНУ XLVI, 16. — Калино, зълва булена! / Ти носиш сърце юнашко, / юнашко, батевото си. Нар. пес., Христом. ВВ II, 119. Седи, Калино, не оди, / че сме та скоро годиле, / .., / та си работа имаме: / да шием тънки дарове, / ленени и копринени, / на злъви и на свекърва, / на калини и на девере. Нар. пес., СбНУ XIV, 63.