КАЛЍНКА-МАЛЍНКА ж. Разг. Умал. от калина-малина; калинка1. Една калинка пълзи по ръба на кофата. Аз я вземам на пръста си, издигам я високо и я питам да ми каже накъде ще се оженя .. „Калинке-малинке, покажи ми накъде ще се оженя!“ К. Калчев, ПИЖ, 59. Всеки от нас познава обикновената седемточкова калинка малко полусферично бръмбарче, .. Децата го наричат „калинка-малинка“. М. Йосифов, НСН, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)