КАЛЍНКА1 ж. 1. Малко твърдокрило насекомо с червени горни крилца, по които има, черни точици. Coccinela septempunctata. — Една калинка! — извика тя. — Чакай, ще я питам накъде ще се оженя .. Малката кротка буболечка, червена, с черни капчици, като рисувана, пълзеше по ръката на Ганка. Й. Йовков, ПГ, 217. Тя спираше на върха на пръста, .., после малиновото куполче с черни точици се пукваше, разперваха се прозирно черните крилца и калинката литваше към София. В. Андреев, ПΡ, 146. Когато листните въшки започнат да се намножават, по тютюневите посеви прииждат и техните естествени врагове — калинките. ПЗ, 1977, кн. 2, 29.
2. Само мн. Зоол. Общо название на семейство дребни бръмбари с разнообразно оцветена окраска, обикновено на точици, повечето видове от които са полезни, защото унищожават вредни насекоми. Coccinellidae.
КАЛЍНКА2 ж. Умал. от калина1 (в 1 знач.) Сезонът отдавна свърши, .. Дворчето тераса [на хотела] над шосето, .., сега е покрито със сухи кленови листа, .., в ъгъла една калинка е опулила алените си, .., плодове. К. Константинов, СЧЗ, 98-99. Първи думи, / свидни разговори, / милно двама / в привечер редили... / Във градинка / до китна калинка, / на гърди му / глава подслонила. Ц. Церковски, Съч. II, 254. Веmpe буйний, ветре буйний! / ..; / ако либе ми загина, / .. / Тогай носи моя душа / там где ми йе либе, / как червена я калинка / над гроб ке изникнам. Нар. пес., Р. Жинзифов, НС, 141-142.
КАЛЍНКА3 ж. Диал. Умал. от калина4. Отзади върви най-стар татарин, / два коня води, три робе носи, / една калинка, друга малинка, / а трета ми е мила снашица. Нар. пес., СбВСтТ, 767.
КАЛЍНКА4 ж. Диал. Умал. от калина3. — Като те гледам, прищева ми се воденска калинка, едра, зряла, разпукана... Д. Талев, ЖС, 208. — Хи-хи-хи... Нищо, — отговори Венчето и взе сериозен вид. По страните му се разля сякаш сок от зряла калинка. Д. Калфов ПЮН, 65. Ния! Въплъщение на идеал, на красота, .. Ния е „зрялата калинка, която ти се иска да сдъвчиш заедно с корените ѝ“. ВН, 1958, бр. 2082, 4.