КАЛИТА̀ТА м. Диал. Кръстник, кум. Πроколната е Мара от калитата, / бре, никак ванка да не излезе, / бре, да га види ясното слунце / и темната йоблачина. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 14.
— От гр. καλητάττα. — Други (диал.) форми: калта̀та, калтя̀то.