КАЛКА̀Н1 м. 1. Морскодънна риба от разред калканови с плоско ромбовидно тяло, покрито с костни плочки и несиметрично разположени очи. Rhombus. Рибите, които водят слабо подвижен начин на живот — летящите на дъното калкани, скатове, .. — правят неприятно впечатление. Д. Богданов, ТА, 55. Той извика за помощ, но в тоя миг спасителят уплътняваше работното си време в кухнята, чистейки копчетата на купения за обед калкан. Тонич, ГЗМ, 24.
2. Само мн. Зоол. Семейство риби от разред писии. Bothindae.
— Typ. kalkan.
КАЛКА̀Н2 м. Външна задна стена на сграда, без прозорци и врати, на границата на съседно дворно място. Без да почука, Кольо отвори небоядисаната външна врата и влезе в дворчето. Това дворче бе заобиколено с калканите на околните къщи. Ем. Станев, ИК I и II, 393. Отправям се към прозореца, дърпам тюлените пердета и откривам изгледа на саждив, неизмазан калкан, издигащ се само на един метър от прозореца. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 36. Стената, по която търсеха с минния апарат, не бе боядисана — представляваше обикновен тухлен калкан. П. Вежинов, ЗЧР, 81.
— Тур. kalkan.
КАЛКА̀Н3 м. Остар. и диал. Зъбчато колело на воденица. Седнал дядо Спас пред воденичката си, дяла зъби на калкана — делне, погледне. Ц. Церковски, Съч. III, 54.
— Тур. kalkan.
КАЛКА̀Н4 м. 1. Остар. и диал. Щит. Щити (калкани) и маждраци (сюнгии) било главното им оружие (силях). 3. Княжевски, ВИ, 10.
2. Диал. Дебела като броня, вроговена кожа.
— Тур. kalkan.