КАЛМУ̀К1 м. Диал. 1. Кълбо.
2. Прен. Нисък и дебел човек.
—От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КАЛМУ̀К2, мн. -ци, м. Остар. Калмик. Земята е населена от много и различни народи, между които ся различават калмуците, самоедите. Ив. Богоров, КГ, 207. В Русия и Азия се срещат напр. черният киргизки добитък, червеният на калмуците, в Добруджа (..) също се намира такъв черен добитък. Бълг., 1902, бр. 528, 2.
— Typ. kalmuk.