КА̀ЛНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дъговидно приспособление над колелото на автомобил, велосипед, файтон и др., което предпазва от пръските на кал. Тракторът обиколи един път; момчето рипна пъргаво от калника, оправu ралниците. Ил. Волен, Μ ДС, 130.
КА̀ЛНИК2, мн. -ци, м. Диал. Каленик2.
КА̀ЛНИК3, мн. -ци, м. Диал. Място, където се бърка кал за тухли.
— От Вл. Георгиев и др.. Български етимологичен речник, 1979.