КА̀ЛНО. Нареч. 1. При гл. съм, ставам в З л. ед. — означава, че някъде има кал. Студеният дъжд плисна в лицето му. На двора бе кално, мрачно. Хр. Смирненски, Съч. III, 200. Влажно и кално беше навсякъде в тия ранни предпролетни дни. Д. Талев, ПК, 267. Тъкмо в тая минута отвън, леко, без да издрънка, защото беше кално, спря каруца. Й. Йовков, ЖС, 69.
2. Прен. Разг. По непочтен начин, недостойно, подло, долно. Той постъпи кално.