КАЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. ПО който; ама кал. Пътят лош, каловит, на̀мести изпоразвален; но моят хубав Дорчо сърчено стъпя, напред и след един час, топур-топур, аз се възкачвах вече по една тясна, каловита, криволеста пътека въз полегатия баир, зад който е селото Р. Хр . Максимов, СбЗР, 8. „— Кои друми, море да идеме: / дали горни, море, или долни? / Горни друми, море, каменити, / долни друми море, каловити.“ Нар пес., СбНУ XLV, 346.