КАНАЛОКОПА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Вид земекопна машина, която се използва за прокопаване на канали; каналокопачка. Най-разпространени от всички видове каналокопатели са верижните каналокопатели с надлъжно копаене. Д. Христов, СПМ, 168. И двете станции не разполагат с каналокопатели за оформяване на временните напоителни канали с необходимите браздачи. ВН, 1960, бр. 2659, 2. Отводнителните канали в основни линии се копаят механизирано, с каналокопатели. ВН, 1961, бр. 2909, 2.