КАНА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от канал; малък канал. Има за какво да се гордеят чехите със земята си .. Малки вилички в гористите хълмове, недалече от задимените гари, .., прекрасни площадки с пейки за почивка, кокетни ливадки, бистри езерца, .., напоителни каналчета и вади... Г. Караславов, Избр. съч. III, 226. Десетте къртици разровиха последната тънка преградка земя, която делеше прокопаното под земята каналче от водата на поточето. О. Василев, ДГ, 91. Цигарето беше прозрачно и се виждаше как по каналчето му минава белият дим, щом Мичмана опъне навътре. Г. Мишев, ЕП, 28. От вътрешната страна на лагерната втулка или по повърхността на вала се намират съответни каналчета за довеждане на маслото до триещите се повърхности. Й. Венов и др., К, 84. В храносмилателната тръба на овцата метилът излиза от пашкулчето и през жлъчното каналче минава в черния дроб. П. Делирадев, В, 169. Коренът на косъма заедно с космената луковица се намира в космена торбичка. В нея се отварят каналчетата на мастните жлези. Анат. VIII кл, 120. Трябва да се пресекат всякакви канали и каналчета, по които се разпиляват излишно валутни средства.