КАНА̀П1 м. Тънка връв от коноп или хартия; връвчица. Аз започвам да рисувам човечета върху картон, изрязвам ги, снадвам с канап ръцете и краката им и ги разигравам. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 43. Между зъбите си, .., стискаше [самарджията] голяма самарджийска игла, в която беше вдянат конопен канап. Д. Талев, ПК, 298. „Пак шушукат — извика полугласно Берое и спря погледа си на Виолета, която се беше навела и връзваше панделките на изплетените от канап сандали.“ Д. Кисьов, Щ, 14. Игнат тържествено сложи ръка върху пакета, донесен от града, скъса внимателно канапа, с който беше свързан, и извади новата стока. Кр. Велков, СБ, 85. Той, като го било страх да не изеде усорлицата пилетата, зел пилетата, ги навързал със канапи едно ο друго и ги вързал ο майка им. Нар. прик., СбНУ XXVII, 333.
— От араб. през тур. kinap.
КАНА̀П2 м. Жарг. Кръшкач, мързеливец. Зная го аз него. Колегите му работят, а той е голям канап.
◊ Хваща ме / хвана ме канапа. Жарг. Домързява ме, не ми се работи нищо. Жена му [на котарака] значи е канапчийка, като я хване канапът, мързи я да гледа и бута цялата прежда на котарака. Й. Радичков, НВ, 52.