КАНАПЀ, мн. -та, ср. Вид мебел с облегало, обикн. тапицирана, която служи за сядане на няколко души; диван. И старият, изгубеният чича, и младият племенник седнаха един до други на канапето, за да се разговарят. Ив. Вазов, Съч.XXIV, 107. Секи ден по това време — след като се наобядва, — той имаше обичай да си полежи на канапето в обедната стая. Т. Влайков, Съч.II, 161. По канапето лежаха безвкусно наредени бродирани възглавници. М. Грубешлиева, ПП, 26. Край стената бяха наредени старомодни плюшени канапета, дървено бюро, доста овехтяло от времето. В. Нешков, Н, 107. В голямшката, с килими постлана и със столове и канапета натъкмена стая, седеше начело, в един хубав фотейл, Хюсни паша, а нему докрака клечаха Фахри бей и Албанов и търсеха във фини кожани торби някакви хартии. Св. Миларов, СЦТ, 7. // Тапицирана седалка в превозно средство. Ламбрев седна на канапето, усмихна се и се загледа навън, където в обратна посока на трена бягаха назад зелените полета. Й. Йовков, Разк. I, 171. След обикновения обмен на любезности, пътниците, като се навалят ту един към други, ту с гърди на масата, ту с гръб на канапето, почват закуската. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Канапетата на тази кола [автобус] са съвсем негодни, а няколко от тях дори се търкалят по пода. ОФ, 1950, бр. 1819, 2.
— Фр. canape. — Й. Ненов, Черноносещата госпожа (превод), 1857. (Вж. Л. Ванков, Френските заемки в български език, ГСУ, 1966, 160).