КАНАПЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от канапе; малко канапе. Ще влезе в стаята, ще поиска да седне на някое от столчетата, на малкото канапенце. Д. Ангелов, ЖС, 667. Премина [Стаменков] бързо през тъмната спалня, влезе си в кабинета и се тръшна на канапенцето до прозореца. А. Страшимиров, А, 106. С едно вежливо „добре дошъл, живо здраво ли“ ръкувахме се, после секи се сложи на канапенцата. Ил. Блъсков, КУ, 22.