КАНА̀ПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от канап; късче канап, канапец. — Дядо Гило, виж си очилата. Ей канапчето, с което си ги вързал, виси зад ухото ти. А. Каменова, ХГ, 204. Като насън се изкачи до най-горния сандък и развърза с разтреперени ръце червеното канапче, с което бе завързан капакът му. Г. Русафов, ИТБД, 256.