КАНА̀РТИКИН м. Истор. 1. Прабългарска титла на престолонаследника; канар2. Титлата на българския владетел е звучала кан, така е и записана. .. Производната от кан — канартикин — престолонаследник се дава навсякъде в чистия ѝ вид — тази дума е успяла да се наложи (в популярната ни книжнина) в правилен запис. Й. Вълчев, СКН, 354.
2. Лице, което носи тази титла; канар2. Отговорите до Ичургу u до Бано бяха съставени от името на всичките четирима членове на правителството — хан, кавхан, чъргубил и наместник на канартикина. Й. Вълчев, СКН, 456. Вляво се редяха дворците на канартикина, на чъргубиля и на кавхана. Й. Вълчев, СКН, 81.
— От тюрк.