КАНА̀РЧЕ, мн. -та, ср. 1. Малка пойна птичка от семейство чинкови с пъстро oпeрение обикн. в жълто, розово и бяло, която се отглежда в кафез. Родина на дивото канарче, от което произлиза нашето домашно канарче, е групата на Канарските острови. Вл. Помаков, ПДП (превод), 95. От гръмове съм почти оглушал, ще ми се тишина и зелен двор и на всичко отгоре — едно канарче в кафез, което да ме приспива. Ем. Манов, БГ, 156. Вечеряше [квартирантът] мълчаливо десетина минути, подсвиркваше на канарчето си, което се заливаше в песни, и после стаята затихваше. М. Грубешлиева, ПП, 122. Славеят обича да яде мрави яйца и паяци, а канарчето обича захарта. П. Р. Славейков, ПЧ, 10-11.
2. Вид малка пойна птичка от семейство чинкови с жълто оперение и петна предимно по гърба, която живее по високите планински места. Serinus serinus canaria.