КАНА̀СТА ж. Вид игра на карти, с две колоди и четири жокера за две групи по двама души, при която най-характерна е комбинацията от седем карти с еднаква стойност. — Добър вечер — каза той. — Случайно да играете канаста? — Не — стъписах се аз. — За съжаление не играя! К, 1970, кн. 4, 9.
— Исп. canasta.