РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КАНА̀ТЕЦ¹, мн. -тци, м. Диал. Умал. от канат¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КАНА̀ТЕЦ², мн. -тци, м. Диал. Умал. от канат²; малко въже.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

Източник: Речник на българския език (онлайн)