КАНА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Малка каничка; канче, канатка2. — Добре ми дошла, Марийке, / добър си късмет имала, / на хлебец нази да свариш, / на вита софра букова, / със топла пита пресяна, / със крехко пиле в паница, / със руйно вино в каначе. Ц. Церковски, Съч. II, 188.