КАНДАРДЍСВАМ, -аш, несв.; кандардѝсам, -аш, и кандардѝша -еш, мин. св. кандардѝсах, св., прех. Диал. Увещавам, убеждавам, уговарям, придумвам.—Тя се родила в Сливен и живяла там докато един. .. кондуктор, .. ѝ завъртял главата и я кандардисал, .., да му стане жена... А. Гуляшки, МТС, 284. — Стига мари, моме! .. Стига си дра гърлото да ни кандардисваш за твоята прехвалена комбайна. Ст. Марков, ДБ, 261. — Днес ме вика владиката — .. Отивам. .. И започна светинята му да ме кандардисва да съм подпишел благодарствено писмо до княза. В. Геновска, СГ, 52. И много, много още ми приказва — продължаваше баба ти Минчовица, — и сякаш ме кандардисва: казва, че ще да е много добро и иска да ѝ дам дума. Т. Влайков, Съч. II, 15. „Харно джанъм, ке бидам цар, ке имам пари, ..; ами хлеб?“ Така той доста време им велел и тие го кандардисвеле да не берит гайле за хлеб. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 81. кандардисвам се, кандардисам се, кандардиша се, страд. и взаим. Детето трябва да са убеждава, т. е. да са кандардисва тъй, щото в съвестта си да осъжда поведението си. У, 1871, бр. 19, 298. — Хайде, Пеньо, бригадата откога е заминала, ще прекопае царевицата дордето ние се кандардисваме и после има да подсмърчаме за трудоден. .. — подхващаше още в тъмно тя. Ем. Робев, СбСт, 170.
КАНДАРДЍСВАМ СЕ несв.; кандардѝсам се и кандардѝша се, св., непрех. Диал. Съгласявам се, скланям. — У-у, Форко, като те гледам, виждаш ми се отслабнал. — Ядовете — каза той, — тичането около това дело за развод, докато съдът се кандардиса да го насрочи. Хеле насрочено е за началото на май. Б. Болгар, Б, 120-121. Торлаците кандардисват горския да вземе да гръмне веднъж с пушката, горският не ще да се кандардиса лесно, как така ще гърми, държавен патрон е това. Й. Радичков, ЧП, 80.
— Друга форма: кандарѝсвам.