КАНДАРДЍСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от кандардисвам и от кандардисвам се. Всеки маха и реве, / кандардисване, задирки, / всеки всекиго зове. Хр. Смирненски, Съч. II, 93.

— Друга форма: кандарѝсване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)