КАНДАРМА̀ ж. Диал. Увещаване, уговаряне, придумване; кандърдисване, кандърма. Всички ме знаеха, че не си поплювам, та щом някой се поканеше да си краде жена — викаха мене. Жененето не ставаше тогава с кандарми — в ония мъжки времена. Н. Хайтов, ДР, 7. Писклив кларнет, натежал въздух с дъх на кебап, ..; кандарми на търговците, за да ти пробутат прояден от молците ковьор; шарения на сергиите и каците с пенливо вино, .. — това бе панаирът, чудо на детските ми години. Отеч., 1978, кн. 13, 27.
— От тур. kandirma.