КАНДЀЛА ж. Физ. Единица мярка за силата на светлината, равна на 1/60 от силата на светлината, излъчвана от 1 см2 повърхност на абсолютно черно тяло при температура на втвърдяване на платината 1769°. От 1940 г. като международна единица на силата на светлината е въведен еталонът „нова свещ“ или кандела. Й. Венов и др., К, 96.
— От лат. candela ‘свещ’ през фр. candela.