КА̀НДЖА ж. Остар. и диал. 1. Кука. — Да те среща дявол у сред пъкъла, тарторе недни! Там с канджи да те теглят, цел черкезин, харамия! — профуча бае Гето. М. Георгиев, Избр. разк., 149. Пред очите им са и пожарникарските кранти, натоварени с бурета, секири и канджи; припкащите драгуни — всичко бързащо в паника да гаси пожара. П. Мирчев, К, 154. Излетел [дяволът] баш кога свети Иван грабнал знамето и побегнал. Он се свил по него, .. — не могал да го стигне. Тогай фрълил с канджаша, та го закачил за ногата. Нар. прик., СбНУ XLIV, 485.
2. Прът на края с кука. Без много да мисли, Иван грабна една от канджите — дълъг прът с желязна кука на горната си част — и се затири към фигурите. П. Спасов, ХлХ, 366. Ненадейно забелязали, че край тях плава някакъв огромен, дървен предмет. .. Един от рибарите го ударил с канджа. К, 1963, кн. 1, 36.
3. Примка. Някои докараха канджи и ги хвърлиха върху двамата офицери [Бендерев и Груев], за да ги уловят. С. Радев, ССБ II, 203.
4. Остра желязна кука за задържане на плата за коляното на шивача. „От утре всеки има право да си отвори свой дюкян, ..“ И после ни подари от страна на еснафа по едни ножици, по една канджа, .., и по един напръстник. Г. Караиванов, ЮМ, 25.
5. Верига на огнището, на която се окачва котле. От широкия комин висеше желязна верига с кука на края — канджа. Г. Караславов. Избр. съч. X, 12. Жените на всички тези мъже не познаваха убийствения селски труд, .., не готвеха върху задимени кюмбета или на широки огнища със саждиви канджи. Г. Караславов, ОХ, 35.
6. Закривени като куки нокти на птица. Залисани от първия сокол, гълъбите като че не съгледаха втория, който се впусна още с по-голяма бързина и грабна един сив гълъб в острите канджи на пръстите си. Ц. Гинчев, ГК, 206. Рече Петър Асеню: — Виж, и над тая усамотена тиха долина ся е повдигнал ястреб с отворени канджи (ноктие). Б. Димитров, Я I (превод), 18.
7. Прен. Досаден човек, натрапник (Вл. Георгиев и др., БЕР).
8. Прен. Заядлив човек (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Typ. kanca. Друга форма: канжа̀.