КАНДИДА̀Т м. 1. Лице, което желае да бъде избрано, прието или назначено на някакъв пост, служба, работа, в учебно заведение и под. За тия няколко длъжности бяха подадени около петдесетина прошения; кандидатите бяха много повече от числото на свободните места. Ив. Вазов, Съч. IX, 101. Магазинери, телефонисти, всичко това е към щата на района. .. — За такива служби кандидати колкото искаш! Т. Монов, СН, 149. — Българите в Едрене са приготвят да предложат от тяхна страна кандидати, от които да им са избере бъдущия архиерей. Г, 1863, бр. 3, 19.
2. Стесн. Мъж, който желае да се ожени за някоя жена. Едно време пред своя бъдещ тъст той беше треперил и бе събирал в ума си всички доказателства за своята солидност като кандидат: той има вече малко дюкянче на главната улица. Ем. Манов, ДСР, 174. — Тя [вдовицата] носи още траур по него [майора]; предлагали ѝ са добри кандидати ръката си, тя е отказвала. Ив. Вазов, Съч. X, 83. Дъщерята на фабрикант, около нея се увъртаха най-блестящите кандидати, но тя предпочете него. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29,3.
◊ Кандидат на науките. Остар. 1. Първата научна степен, по-ниска от доктор на науките. 2. Лице, получило тази степен. По-големият, Ставри, изучи индустриална химия, той стана кандидат на науките и сега служеше в Министерството на тежката промишленост. А. Гуляшки, ДМС, 22. Офицерски кандидат. Остар. Воен. 1. Офицерски чин между фелдфебел-школник и подпоручик. — Какъв чин има? — Офицерски кандидат. Л. Стоянов, X, 64. 2. Лице с такъв чин. Офицерският кандидат беше се завърнал от обиколката си по постовете и даваше и тук наставленията си. Й. Йовков, Разк. II, 59. В малкия хол до стълбите седяха мобилизираният свещеник, подпоручикът домакин и някакъв офицерски кандидат с ордени на гърдите. Д. Димов, Т, 550.
— От фр. candidat през рус. кандидат или рум. candidat